Дъглас Енгелбърт (Douglas Engelbart)
Дъглас Енгелбърт (Douglas Engelbart), прославил себе си на времето, така и не става знаменитост. Може би ако години назад не бе казал "стоп, вече достатъчно се потрудих, време е да помисля и за хляба насъщен", сега вероятно може би щеше да бъде поне толкова богат и известен, колкото Бил Гейтс или Стив Джобс. И Microsoft, и Apple, и Netscape вървяха по пътя, прокаран от
Енгелбърт. Достатъчно е да споменем само "народното" име на едно от изобретенията му - компютърната мишка.
Неговите прадеди са от първите пионери на Запада. Дъглас израства в неголяма семейна ферма в покрайнините на Орегон. През 1942 год. завършва училище и постъпва в местния университет, имайки намерение впоследствие да работи като инженера-електротехник. Войната донякъде объркала плановете му. Дейността на сержант
Дъглас Енгелбърт започва като радарен техник във военно-морска база някъде във Филипините. Още тогава той започнал да се замисля над перспективите за използване на сложното армейско оборудване в мирния живот.
На запасния сержант Енгелбърт потръгнало три години след войната, веднага след завършване на университета, когато комисията по разпределение го изпраща в лабораторията
NACA Ames (предшественик на днешния супергигант NASA). Обаче в мислите си младият
Дъглас летял далеч зад пределите на секретните стени. Интересувала го идеята за създаване на изкуствен интелект. Но за начало му бил необходим компютър и машинно време за неограничено ползване. Той започнал търсене на такова място.
Място скоро било намерено. Новоизпеченият помощник-професора
Д. Енгелбърт се включил в колектива по конструирането на суперкомпютър зад стените на университета в Бъркли (сътрудниците ласкаво наричали своето творение Неандерталеца, което напълно отговаряло както и на габаритите му, така и на възможностите му в началото). Скоро
Енгелбърт получил докторска степен.
С доста свежи патенти и устойчива репутация на "странен младеж" в средата на 50-те
Дъглас се прехвърлил в Станфордския НИИ. Там се работило значително по-добре. Тук той имал възможност да заработи и по свои собствени проекти. Постепенно около
Енгелбърт започнала да се формира компания, изцяло одобряваща неговите безумни идеи. Подборът на членовете бил наистина новаторски: всеки нов кандидат преди всичко бил тестван доколко е способен да увеличи "колективния IQ" (intelligence quotient). В наши дни този метод за подбор на кадрите е признат за основен.
През 60-те години Енгелбърт и неговите сътрудници станали основни разработчици на ядро на система за управление на информация, гарантиращо, че натрупаните знания няма да бъдат загубени. Именно тогава
Дъглас предложил средата NLS (oNLine System), включваща в себе си принципиално нова операционна система, универсален език за програмиране, електронна поща, екрани за телеконференция, система за контекстна помощ и много други неща. Уви, въпреки очевидните достойнства, тя така и не получила широко разпространение. Мрежовите решения по онова време се изглеждали необходими само на малък кръг трезво мислещи учени и генерали.
По същото време, съвършено неочаквано, общественият интерес се насочил към друг труд на лабораториите на
Енгелбърт. Той се проявил след демонстрация на странно на вид устройство, заменящо традиционното устройство за вход на информация - клавиатурата. Под лявата ръка на докладчика се появило устройство, наречено скоро след това "мишкаs" (mouse). С нейна помощ можело да се манипулират обекти по цялата плоскост на екрана.
Първият забележителен успех разпалил въображението на
Енгелбърт. Идеите се посипали като от рога на изобилието: "Двумерен текстов редактор?! Просто прелест, по-добър и по-производителен от стария едномерен!", "Многоколонна операционна система! Многозадачна, с единен синтаксис на командите, с графически потребитеслки интерфейс? ". В началото на 70-те екипът на
Енгелбърт започнал да се разпада, отнасяйки със себе си части от неговите идеи. Скоро за нещастие в ужасен пожар изгоряло почти всичко, постигнато с толкова труд. Седем години
Дъглас (със съпруга и четири деца) живял по познати, докато успял да събере средства за възстановяване на дома си.
Но даже натиканият от съдбата в ъгъла Енгелбърт не лишил човечеството от нови идеи. "Да се живее в този свят става все по-трудно. Затова всеки ден ми се налага да изобретявам поредното колелце, предназначено да донесе някакво облекчение" – казвал той. През 80-те
Дъглас даже работел в неголямата телефонна компания Tymshare, радвайки се на скромната заплата на служител.
През 1984 год. лекарите диагностират рак у Енгелбърт. Доведеният до отчаяние
Енгелбърт започнал борба за живот. И успял. И заставил хората да си спомнят за него. Даже заработил около милион долара на стари години във вид на осем престижни премии. "Времето за живот на човека е право пропорционално на трудностите, които той може да си позволи да преодолее. Аз си позволих немалко" – казвал той. списанието, публикувало тази негова фраза, заплатило за цитата му повече, отколкото друг път му плащали за поредното революционно изобретение.
А ето още една забележителна фраза: "Трябва да усъвършенстваме не процеса, а участниците в него", - обичал да казва на старини
Дъглас. Енгелбърт основал едноименен обществен институт (Bootstrap Institute), поверявайки управлението му на любимата си дъщеря Кристин.
Енгелбърт никога не бил привърженик на идеята за създаване на "акционерни" системи. Хорската леност той считал за голямо зло на планетата, затова на стари години мечтае да модернизира операционната система на човека.
| 
