Никлаус Вирт (Niklaus Wirth)
Никлаус Вирт е известен учен и педагог, от 1968 година професор по информатика в
ETH (Eidgenoessische Technische Hochschule) - гр. Цюрих, Швейцария, от април 1999 година излязъл в оставка. Неговите трудове са наградени с премията на името на Тюринг, премия за водещи достижения в разработката на програмно осигуряване, медал
Леонардо-да-Винчи и други награди. Член е на швейцарската техническа академия (Academy of Ingineering), чуждестранен член на американската техническа академия.
Основните разработки на Н. Вирт имат явно изразена педагогическа насоченост. Той се е стремял да създава такива алгоритмични езици, които биха опростили процеса на програмиране, а написаните на такива езици текстове на програми са нагледни и удобни за възприемане. Първият език, донесъл на
Вирт широка известност, е Паскал.
Паскал, наречен така в чест на френския математик от седемнадесети век, е първия език, имащ ясна логическа структура, което го прави идеален за обучение по програмиране. Звездният час на
Паскал идва в средата на 70-те, когато на пазара се появяват първите персонални компютри Apple и
Commodore.
За обезпечаване преносимостта на компилатора на различни модели ЕИМ е измислена виртуална машина, изпълняваща P-код, и е създаден съответния вариант на компилатора. По онова време P-кодът бил най-доброто решение на проблемите с преносимостта и получил широко разпространение. Наистина е жалко, че разработчиците на
Java така и не успяха да се сетят, че не те първи са измислили
виртуалната машина.
Н. Вирт винаги се е отнасял критически не само към чуждите, но и към своите разработки. В частност, през 1984 година, оценявайки ролята на Паскал той пише: "Това беше резултат от компромис между това, което е желателно, и това, което е ефективно". Идеите, заложени в
Паскал, получават своето развитие в езиците Модула и Оберон – това е последната обемна работа на
Н. Вирт.
|
