Спайуер

    През последните години се появиха нови видове софтуер, които са едни от най-неприятните в досегашната компютърна история. Този вид софтуер се среща под имената спайуер (spyware), едуер (adware), фойстуер (foistware), малуер (malware), еулауер (eulaware) и крапуер (crapware). За простота всичките тези видове софтуер могат да бъдат обединени под названието спайуер. Някои от основните характеристики на спайуера са описани по-долу. Някой видове спайуер използват един или два вида от по-долу описаните тактики, докато другите дори повече.

    Спайуер приложенията често използват класическата тактика на троянския кон – също като вирус. Предлагат се във вид на софтуер за синхронизация на компютърния часовник или добавка към браузъра на потребителя, но всъщност докато е инсталиран спайуера прави и неща, за които потребителя не знае. Например, ако потребителя открие, че стартовата страница на браузъра е променена или са добавени нови страници в неговата ‘My favourites’ листа, това определено са симптоми за наличие на спайуер в компютъра. При заразени от спайуер компютри е нужно да се отбележи, че личната свобода на потребителя е нарушена и както самото име на този вид компютърни заплахи подсказва, потребителя бива „шпиониран”. Докато потребителя използва даден сайт спайуер програмата „поддържа връзка” с човека, разпространил софтуера, като му съобщава кои сайтове е посетил потребителя. Друга досадна черта на спайуер програмите са така наречените Pop-Up прозорци, които се появяват при зареждането на даден сайт. Когато тяхното количество стане твърде прекалено, то определено компютъра е заразен. Също така вместо собственика на компютъра да вижда рекламите, които реално се намират в сайтовете те биват заместени от други реклами, дело на спайуера. Подобни видове шпионски софтуер, могат да променят кода на страницата, като по този начин могат да доведат компютъра да пълно объркване, изразено във вид на грешки и блокиране на страницата, така че тя въобще да не може да бъде видяна. Спайуерът използва голяма част от системните ресурси(процесора, паметта, хард диска и Интернет връзката), като съвсем логично намалява работоспособността и скоростта на компютъра и Интернет връзката. Повечето видове подобен софтуер не са добре тествани и в техния код може да съществуват грешки. Поради липсата на пачове, а и поради незнанието на потребителя за съществуването на спайуера, тези грешки не могат да бъдат поправени и това довежда до блокиране на компютъра, „забиване” и други форми на необичайно поведение. Друга много опасна черта на спайуера е, че има вграден модул за изтегляне на файлове(ъпдейт) от Интернет, който го прави много труден за откриване и изтриване.

    Причината, поради която повечето от най-известните антивирусни програми не могат да „засекат” спайуера е, че той фактически не е вирус. Самата дефиниция е: „Програма или част от код, която се стартира на компютъра без знанието на потребителя и действа против неговата воля”. Един от най-разпространените начини за заразяване на компютър със спайуер е, ако потребителя натисне върху бутон от сорта на „I agree” по навик при четене на лиценз на софтуер. Така се оказва, че от една страна спайуера действа и с „официалното” разрешение на потребителя.

    Потребителят може да унищожи спайуера по два начина – ръчно и с помощта на софтуер, създаден против спайуер. Един от най-използваните видове софтуер за борба със спайуера е програмата Lavasoft Ad-Aware, която успешно открива и премахва шпионския софтуер. За да се премахне ръчно, първо трябва да се определи вида на спайуера, който е заразил системата, защото всеки отделен вид изисква различна процедура по премахването си. По принцип спайуера може да има и приложение за деинсталация на сайта си, но в повечето случай дори и при наличие на такова приложение пак възникват проблеми при премахването. Ето и кратките дефиниции на отделните видове спайуер:

• едуер – програми, коитo променят регистрите на компютрите и ги „наводняват” с Pop-Up прозорци, в които най-често се показват реклами.
• спайуер – самостоятелни програми, които се вграждат в компютъра и шпионират Интернет дейностите на потребителя. Правейки това, хората, които ги разпространяват могат да узнаят поверителна информация като пароли, информация за кредитни карти и т.н.
• спайбот червеи – вируси, които атакуват компютъра чрез Instant Messenger или Kazaa. Спайботът е в състояние да изключи антивирусната програма.