Linux
Linux е свободно разпространяван клон на UNIX за персонални компютри. В момента той работи на разнообразни машини, използващи процесори на Intel, но също и на машини с процесори
Motorola 680x0 като Comodore Amiga и Apple Macintosh; Alpha на Compaq,
MIPS, PowerPC и др. Linux е разработен от голяма група доброволци, комуникиращи през Интернет. Проектът е започнат през 1990 г. от финландския студент
Линус Торвалдс като курсов проект по операционни системи. От тогава до днес
Linux значително се разраства и се превърна в един напълно функционален клон на
UNIX, способен да изпълнява разнообразни приложения като софтуер за симулиране и моделиране, текстообработващи пакети, системи за разпознаване на говор, уеб браузъри, игри и огромно количество друг софтуер.
Linux поддържа повечето от съществуващия хардуер и предоставя пълни възможности за работа на
TCP/IP мрежа. Linux предлага пълна реализация на IPX, както и много други възможности и протоколи, непознати в никоя друга операционна система. Linux е мощен, бърз и свободно достъпен и неговата популярност в света на Интернет нараства бързо. Самата операционна система
Linux е защитена от лиценза GPL (General Public License). Този лиценз позволява на всеки да разпространява или променя софтуера (без заплащане или срещу възнаграждение), ако всички изменения и дистрибуции също могат да се разпространяват свободно.
Какво прави Linux различна ? В общия случай Linux е по-евтина (или поне не по-скъпа), от другите операционни системи и често с нея проблемите са по-малко, отколкото с много комерсиални системи. Това, което прави
Linux различна не е само цената (в края на краищата, кой би искал една OS - дори и да е безплатна - ако тя не е достатъчно добра), но и нейните изключителни възможности:
Linux е истинска 32-битова многозадачна операционна система, стабилна и достатъчно добра, за да бъде ползвана в организациите - от университети до големите корпорации.
Тя работи от най-ниския клас хардуер - i386 до масивни ултра-паралелни машини в изследователските центрове. 
Има работещи версии за Intel,
Sparc, PowerPC и Alpha архитектури, както и за много дурги като
SGI, Ultra Sparc, AP1000+, Strong ARM, и MIPS R3000/R4000.
Когато въпросът опре до мрежови възможности, изборът е Linux. Не само, защото те са силно интегрирани в самата операционната система и има купища свободно достъпен софтуер, но и заради стабилността и голямото натоварване, което може да поеме софтуерът с отворен изходен код след годините на тестване и отстраняване на грешки.
|
