IBM

    IBM е американска електронна корпорация, крупен световен производител на всякакви видове компютри и софтуер и един от най-големите провайдери на глобални информационни мрежи. Корпорацията заема шесто място в списъка на най-големите фирми в света. Щаб-квартирата й е разположена в гр. Армонк (щата Ню-Йорк).

    Компанията е основана през 1911 година. Сегашното си име получава през 1924 година. От средата на 50-те години заема водещо място на компютърния пазар. През 1981 година създава своя първи персонален компютър. Към средата на 80-те години контролира около 60% от световното производство на електронно-изчислителни машини.

    Историята на компанията започва е края на 19 век, когато немския емигрант Херман Холерит, предложил да се автоматизира статистическия отчет на имигранти с помощта на перфорирани карти. Изобретената от него електрическа машина за обработка на данни се оказала удачен образец, и през 1896 година Холерит основава фирма под името Tabulating Machine Co.

    През 1911 година Чарлз Флинт обединява компанията на Холерит и две други фирми, специализирани в автоматизацията на обработката на статистически данни. На 15 юни 1911 година в Ню-Йорк била регистрирана нова фирма, получила името Computing Tabulating Recording (CTR). CTR съумяла да завоюва своя пазарен сектор и за кратко време открила отделения във Вашингтон, Детройт, Торонто и Дейтон.

    През 1914 година генерален мениджър на CTR става Томас Уотсон-старши, с името на който са свързани основните достижения на компанията през 1920-40 години. През 1924 година CTR била преименувана на International Business Machines (IBM).

    В годините на Втората световна война производствените мощности на корпорацията били преориентирани към военни поръчки. Заедно с това обаче в лабораториите на IBM съвместно с учени от Харвардския университета (сред тях бил Айкен) се извършвала работа над създаването на една от първите ЕИМ. Тази машина била сглобена през 1944 година и получила името «Марк-1». През 1946 година IBM предложила първият комерсиален модел на електронно-изчислителна машина — IBM 603 Multiplier.

    През 1952 година била произведена електронно-изчислителната машина IBM 701, използваща електронно-вакуумни лампи. За разлика от електромеханическите превключватели, използвани в «Марк-1», електронните лампи лесно се заменяли в случай на неизправност, а главно — позволили да се увеличи скоростта на изчисленията до 17 хиляди операции в секунда.

    През 1957 година оборотът на IBM надминал 1 млрд. Долара годишно.

    При използването на електронно-изчислителните машини остро възникнал въпросът за съхраняване на изходните данни и резултатите от изчисленията, и през 1957 година била създадена машината IBM 305 RAMAC (Random Access Method of Accounting and Control), компютър със система за съхраняване на резултатите от изчисленията. RAMAC получил широко разпространение в търговските фирми. През същата 1957 година инженерите на IBM разработили езика за програмиране FORTRAN (FORmula TRANslation).

    През 1952 година Уотсън-старши, ръководил компанията почти 40 години, отстъпил мястото на своя син Томас Уотсън-младши.

    С появата на транзисторите ламповите компютри морално остаряли. През 1959 година IBM създала своя първи изцяло транзисторен модел 7090, способен да извършва 229 хиляди операции в секунда.

    През 1964 година компанията предлага напазара System-360, първото семейство IBM-съвместими компютри и периферно оборудване. През 1969-71 години компютрите на IBM обезпечавали стъпването на американските астронавти на Луната.

    През 1971 година компанията представила гъвкав диск, койтор става стандарт за съхраняване на данни.

    През 1973 година президент на IBM става Франк Кери.

    През 1980 година ръководството на IBM приема революционно решение за създаване на персонален компютър. При неговото конструиране бил приложен принципът на отворената архитектура: неговите съставни части били универсални, което позволявало компютърът да се модернизира на части. За намаляване загубите по създаването на персоналния компютър IBM използвала разработки на други фирми в качеството на съставни части за своето отроче, в частност, микропроцесор на фирма Intel и програмно осигуряване на фирма Microsoft. Появата на IBM PC през 1981 година поражда лавинообразно търсене на персонални компютри, които сега вече стават оръдие на труда за хора от най-различни професии.

    Изследванията на учените в научните лаборатории на IBM излизат далеч извън рамките на чисто комерсиалните интереси и имат значение за цялата световна наука. IBM заема първо място сред компаниите е САЩ по броя на получените патенти за изобретения. През 1996 година IBM патентова 1867 изобретения. В края на 90-те години корпорацията харчи около 5 млрд. долара на година за научни изследвания.

    През 1993 година новият председател на съвета на директорите Луис Герстнер избира ново стратегическо направление за корпорацията — създаване на мрежов компютър и развитие на мрежовите технологии. Първият образец на такъв компютър се появява през 1996 година. IBM е най-големият провайдер на услуги за Интернет.

    През 1998 година броят сътрудници на компанията е около 250 хиляди. човека.