Биографии Софтуер Хардуер IT Фирми Речник
 
Начало
Цел
Източници
Връзки
Галерия
Тестове
Форум
За авторите
 


Флопидискови устройства (Floppy Disk Drive, FDD)


    Флопидисковите устройства са създадени от IBM през 1967 г. Самият съхранител на информация се намира в защитна обвивка с квадратна форма. Този съхранител бива записван и четен по метод, подобен на този при хард-дисковете. Флопи устройствата се използват и до ден-днешен. Следващото поколение от флопидискови устройства ще са LS-120 дисковите устройства, които вече са включени в много компютърни конфигурации. Те много наподобяват на аудио касетите. И двата типа съхранители на информация използват тънък пластичен материал, покрит с железен оксид. Този оксид е феромагнитен материал, което означава че, когато бъде изложен на магнитно поле той е постоянно магнитизиран от полето. Друга прилика между двата вида съхранение на информация е, че и при двата информацията може да бъда съхранява „моментално”. Същото се отнася и за изтриването и използването на тази информация. И последната, но не по важност прилика между тези средства за съхранение на информация е, че те са евтини и лесни за употреба.

    Ако някога сте използвали аудио касета, знаете че тя има един основен голям недостатък – тя е последователно устройство. Лентата има начало и край и за да бъде придвижвана до друга песен, да речем, която се намира по-късно в поредицата от песни трябва да се превърта напред или назад, за да се намери нейното начало, поради това че начина, по който песента е записана на лентата е статичен. При дълги ленти на аудио-касети може да отнеме минута или две, за да бъде превъртяна цялата лента, което превръща в трудност намирането на песен по средата на лентата.

    Флопи дискетата, както и лентата е направена от тънко парче пластмаса, покрито с магнитен материал и от двете страни. Въпреки това, то е оформено като диск, повече от колкото като дълъг тънък възел. Пистите са наредени под формата на концентрични пръстени, така че да може софтуера да прескача от „файл 1” на „файл n” без да се налага да се превърта напред, както при аудио касетите през файлове от 2 до 18. Дискетата се върти като грамофонна плоча и главите се придвижват до правилната писта, което я превръща в съхранител на информация, чрез който се осъществява директен достъп до информацията.

Кратка история на дискетите:

8-инчови дискети – Първата дискета, направена по тази технология е представена през 1971 г. Дискетата има диаметър 8 инча, има магнитна покривка, обградена с хартиена обвивка с капацитет 1 мегабайт. За разлика от хард дисковете главите всъщност докосват дискетата, също както при касетите и видео устройствата.

5.25-инчови дискети – Първата е създадена през 1976 и този тип дискети стават стандартни през 1978 г. Едностранните дискети от този тип съхраняват 160 килобайта, двустранните могат да съхраняват 360 килобайта, а двустранните с висока степен на гъстота могат да съдържат 1.2 мегабайта информация.

3.5-инчови дискети – Създадени са от IBM през 1984 г., използват се до днес. Повечето такива дискети имат обем 1.44 мегабайта. Дискетите от този тип с двойна гъстота могат да съхраняват 720 килобайта информация, тези с висока гъстота на информацията съхраняват 1.44 мегабайта. Съществуват и дискети от този тип с разширена гъстота, които могат да съхраняват 2.88 мегабайта информация.

       В горния ляв ъгъл на гърба на флопи дискетата се намира малкo пластмасово плъзгаче, което определя дали дискетата е защитена от запис или не. След като това плъзгаче бъде поместено нагоре се получава дупка и дискетата е защитена. Това означава, че никаква част от информацията не може да бъде записвана или изтривана от дискетата. Обратното движение може да позволи тези действия с дискетата. Някои по-евтини дискети нямат подобен плъзгач.

    В горната дясна част на гърба на дискетата се забелязва малка дупка. Тя може да съобщи на компютъра дали дискетата е с висока гъстота. Забележим е и кръглия метален диск по средата на флопи дискетата. Той се използва, за да се осъществява завъртането на магнитния съхранител на информация през защитната обвивка.

    Също така на дискетата има и метална вратичка, която може да бъде местена наляво и след това от само себе си се връща на първоначалната си позиция. Тази вратичка също така служи, като определящ фактор за това дали ще може да се достигне до информацията, която се намира в самия магнитен съхранител на информацията.

    Характерно за 5 ¼” флопи дискетите е, че те са наистина тънки, което е и оригиналното значение на думата floppy. Тези дискети не се състоят от много компоненти. Най-зебележимо е плъзгачето, което определя дали записа на дискетата може да се осъществи или не. Забязва се и голяма дупка в центъра на флопи дискетата. Тази дупка позволява на диска в калъфа да бъде завъртан, а това от своя страна е и начинът, по който се осъщетвява достъпът до информацията на него.

    Важна е и индексиращата дупка, като тя е много важна за това, компютъра да знае къде е стартовата точка на сектора, като тази дупка е и физическа, като тя се намира на самия диск. Също така е важна и дупката за достъп до информацията. Това е местонахождението, от което информацията би трябвало да бъде четена по време на въртенето на диска.