Видео Карта

    Първите графични карти са представени през Август, 1981 г. от IBM. Те са били монохромни карти наречени монохромни адаптери за монитор или Monochrome Display Adapters(MDAs). Те показвали обикновено само зелен или бял текст на черен фон.

       До средата на 90-те години на миналия век, единствените игри, които използвали триизмерна среда били рали-симулациите, авиосимулаторите и някои други игри с коли. Някои други игри много успешно използвали тази система, като най-забележителната от тях е DooM. Но за да се осъществи това показване на истинска триизмерна околна среда, в която играча може да се движи и да гледа във всички посоки изисква много компютърна енергия и мощност. Екшън игрите избягвали използването на видео карти, защото те се нуждаели само от процесор. Стандартът тогава бил т.н. side-scroller, игра в която персонажът се движел от ляво на дясно в двуизмерен свят, ето защо от видеокарти не е имало нужда, особено в този жанр.

       3D graphics хардуера, възприет за пръв път от персоналните компютри и след това от конзолите променя това. В 3D ускорителя, специализиран процесор изпълнява работата по изчисленията и показването на околната среда. Това освобождава донякъде процесора, като в това време той може да прави и други неща, поради което игрите стават по-богати на съдържание и същевременно по-реалистични. 3D ускорителите били в услуга на рали-симулаторите, но най-голямата полза от тях е била тази за екшън игрите като Quake и Half-Life. Вместо персонажа да се гледа от ляво-надясно в двуизмерно пространство, играчите могат да се движат в напълно триизмерни светове с добра скорост, като действието се развива пред очите на играча. Тази технология прави игрите по-увлекателни, така че да дават на играча чувство за присъствие в онзи свят, вместо само да го гледат.