Джон фон Нойман (John von Neumann)

    Джон фон Нойман (John von Neumann) (1903-57) — американски математик. Има голям принос в създаването на първите ЕИМ и разработката на методи за тяхното приложение.

    Родом от Унгария, син на преуспяващ будапещенски банкер, Джон фон Нойман още от малък се е отличавал със своите феноменални способности. На 6 години той водел с баща си спор на древногръцки език, а на 8 усвоил основите на висшата математика. На 20—30 годишна възраст, занимавайки се с преподавателска работа в Германия, той внася значителен принос в развитието на квантовата механика — крайъгълен камък на ядрената физика, и разработва теорията на игрите — метод за анализ на взаимоотношенията между хората, който е намерил широко приложение в различни области, от икономиката до военната стратегия. През целия си живот той обичал да смайва своите приятели и ученици със способността си да извършва на ум сложни изчисления. Той правел това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник.

    Неговото интелектуално съвършенство е било съвкупност от изрядна доза добродушие и малко привлекателна ексцентричност. Често при пътуване в командировка той така дълбоко се замислял за някой математически проблем, че забравял, къде и защо трябва да отиде, и тогава се налагало да звъни до работата си за уточнение.

    Интересът на фон Нойман към компютрите в някаква степен е свързан с неговото участие в свръхсекретния Манхатънски проект по създаване на атомната бомба, който се разработва в Лос-Аламос, щата Ню-Мексико. Там фон Нойман математически доказал осъществимостта на взривния способ за детонация на атомната бомба. След това той работил по значително по-мощното оръжие — водородната бомба, създаването на която изисквало много сложни изчисления.

    Все пак фон Нойман разбирал, че компютърът — това е нещо повече от прост калкулатор, че — в крайна сметка потенциално — той представлява по същество универсален инструмент за научни изследвания. През юли 1954 г., по-малко от година, след като се присъединява към групата на Моучли и Екърт, фон Нойман подготвил отчет на 101 страници, в който обобщил плановете си по работата над машината EDVAC. Този отчет, озаглавен "Предварителен доклад за машина EDVAC" представлява прекрасно описание не само на самата машина, но и на нейните логически свойства. Присъстващият на доклада военен представител Голдщайн размножил доклада и го разпратил на учени както в САЩ, така и във Великобритания.

    Благодарение на това "Предварителния доклад" на фон Нойман станал първата разработка по цифрови електронни компютри, с която се запознават широки кръгове от научната общественост. Докладът се предавал от ръка в ръка, от лаборатория в лаборатория, от университет в университет, от една страна в друга. Тази труд привлякъл към себе си особено внимание, тъй като фон Нойман се ползвал с широка известност в научния свят. От този момент компютърът бил признат за обект, представляващ научен интерес. В крайна сметка, и до ден днешен учените понякога наричат компютъра "машина на фон Нойман".

    Читателите на "Предварителния доклад" били склонни да предполагат, че всички съдържащи се в него идеи, в частност, принципно важното решение да се съхраняват програмите в паметта на компютъра, изхождат от самия фон Нойман. Малко са тези, които знаят, че Моучли и Екърт са говорили за програми, записани в паметта, в крайна сметка година преди появата на фон Нойман в тяхната работна група; на повечето било неизвестно и това, че Алан Тюринг, описвайки своята хипотетична универсална машина, още през 1936 г. я е предвидил с вътрешна памет. В действителност фон Нойман чел класическата работа на Тюринг непосредствено преди войната.

    Виждайки, колко шум предизвикал фон Нойман и неговия "Предварителен доклад", Моучли и Екърт били дълбоко възмутени. В същото време от съображения за секретност те не могли да публикуват никакви съобщения за своите изобретения. И изведнъж Голдщайн, нарушавайки секретността, предоставил трибуна на човека, който току що се присъединил към проекта им. Споровете за това, на кого трябва да принадлежат авторските права на EDVAC и ENIAC довели в крайна сметка до разпад на работната група.

    Впоследствие фон Нейман работил в Принстънския институт за перспективни изследвания, вземал участие в разработката на няколко компютъра с новаторска конструкция. Среди тях била, в частност, машина, която се използвала за решаване на задачите, свързани със създаването на водородната бомба. Фон Нойман остроумно я именувал "Маниак" (MANIAC, абревиатура от Mathematical Analyzer, Numerator, Integrator and Computer — математически анализатор, брояч, интегратор и компютър). Фон Нойман бил също член на Комисията по атомна енергия и председател на консултативния комитет на ВВС на САЩ по балистични ракети.

    Фон Нойман умира на 54 години от рак.