Пол Алан (Paul Allen)

    Пол Алън е роден на 21 януари 1953 год. в Сиатъл в семейството на библиотекар. В края на 1960-те години като ученик той бил огорчен от постоянните ограничения на достъпа до електронната изчислителна машина на учебното заведение и заедно със своя приятел Бил Гейтс мечтаел за деня, когато всеки ученик ще има свой миниатюрен екземпляр ЕИМ. Момчетата просто мечтаели за персонални компютри. И, вече пораснали, в изпълнение на детската си мечта, просто взели участие в разработката на програмното осигуряване за първия персонален компютър Altair. А след това създават операционната система DOS за IBM PC, станала, де факто, стандарт за персоналните компютри. Така една детска мечта станала реалност. А може би причина е, че по признанието на самия Алън, той цял живот се е придържал към напътствията, дадени му от неговия баща: “Занимавай се само с това, което истински ти харесва”.

    Любимите увлечения на Алън са: кино, книги, китара, шахмат, подводно плуване. Извън рамките на официалната биография остава още една страст – картите. В училищните години Пол Алън се слави с играта си на покер. Както гласи легендата, именно при игра на покер той се запознава със своя бъдещ приятел, партньор и колега – Бил Гейтс. Това става през 1968 година. Разбира се, играта на карти позволявала на приятелите да печелят пари, необходими им за заплащане работата на ЕИМ.

    Страстта на Пол към програмирането в училищните години, в най-буквалния смисъл, струвала скъпо на неговите родители. В интервю, дадено през 1995 година за американското издание Fortune, Бил Гейтс разказва историята за конфуза с неговия приятел по време на тържествената церемония по случай завършване на учебната година. Администрацията на училището просто отказала да издаде на Алън атестат, докато присъстващата на церемонията майка на бъдещия милиардер не заплатила дългът му от 200 долара за използваното машинно време.

    Впрочем, веднъж големият късмет споходил приятелите. Съдбата се явила при тях в лицето на компютърния център в деловата част на Сиатъл. Пол и Бил се славели в училище със своите успехи в работата с изчислителните машини, и някой от родителите ги препоръчал на администрацията на центъра в качеството на безплатни тестери. За търсенето на грешки в системата приятелите не получили нищо, но затова пък имали неограничен по време достъп до компютрите в изчислителния център. А повече не им и трябвало. “Старите” програмисти гледали със снизхождение на младите дарования и в отговор на безкрайните им въпроси, подсмивайки се, им давали дебели томове с инструкции. Тези книги прилежно били разучавани от двамата и пораждали нови въпроси. “Те ни даваха в ръцете по една книга, – разказвал за това време Пол Алън. – И това напомняше игра. Ние четяхме за асемблер, но нямахме под ръка ръководство за самата система. А персоналът се забавляваше с това, колко време ще бъде необходимо, за да разберем с Бил в края на краищата, че за разбиране на цялата картина ще ни бъде необходима още една част от инструкциите. След това ние се връщахме с въпроси и ни връчваха следващата порция книги”. Именно тук в изчислителния център младежите се сблъскали с истината за това, което носи страшното име “банкрут”. Поради финансови проблеми в един не толкова прекрасен ден центърът чисто и просто бил закрит. По-късно Алън разказвал, как някакви хора, дошли да описват имуществото, изтръгвали столовете едва ли не изпод тях с Бил, а приятелите бързали да съхранят на перфоленти програмите до момента, докато компютрите окончателно не били изключени ...

    През 1971 година Пол, постъпвайки във Вашингтонския държавен университет, прочел статия за първия в света микропроцесор Intel 4004. Компютърният “мозък” имал размерите на чип, и това превръщало в реалност неговата и на Бил мечта за времето, когато пред всеки на масата ще стои свой собствен персонален екземпляр ЕИМ. Алън, въодушевен от прочетеното, с настървение доказвал на приятеля си, че микропроцесорите тепърва ще бъдат постоянно усъвършенствани и ще станат основа на бъдещите изчислителни системи. И спестявайки цяла година, приятелите купили за 360 долара чудото на тогавашната техника – микропроцесор Intel 8008. Той трябвало да послужи като ядро на компютър за контрол на пътното движение… По признанията на самия Пол Алън, първото им съвместно предприятие с Бил, компанията Traf-O-Data, създадена през 1972 година, макар и да донесла някаква печалба, се оказала като цяло не толкова удачна. Притискани от ценовата конкуренция партньорите били принудени да “прикрият” своя бизнес. Това, което би могло да сломи други, за Алън и Гейтс станало само един добър урок за бъдещето.

    През зимата на 1974 година Пол Алън се натъкнал на публикувана в списание Popular Electronics статия за първия в света персонален компютър Altair, произведен от MITS. Уверен в бъдещия успех на настолните ЕИМ, той разбрал, че именно това е нещото, което му е нужно. Като програмист Пол осъзнавал, че без удобен език за програмиране Altair би бил практически безполезен за използване. Същото мнение защитавал и Гейтс. Уникалността на ситуацията била и в това, че Алън и Гейтс имали вече в ръцете си практически готов проект за интерпретатор на езика BASIC, създаден още при работата над собствения им проект Traf-O-Data. Адаптирането му към Altair било просто техническа работа. Оставало да убедят в правотата на своите идеи ръководството на MITS, производителя на персоналния компютър, както и станало, с присъщите на младостта им настойчивост и напоритост. Като резултат, Пол Алън бил приет на работа в MITS, и приятелите получили поръчка за разработка на език за програмиране за Altair. Кой би допуснал, че това е началото на една легенда…

    През 1975 година има едно забележително събитие – Алън и Гейтс за първи път използвали названието Micro-soft. В изходния код на интерпретатора на езика BASIC, създаден от тях по поръчка на MITS, приятелите включили и такъв ред: “Micro-Soft BASIC: Bill Gates wrote a lot of stuff; Paul Allen wrote some other stuff”. Както признал по-късно Бил Гейтс, те с Пол дълго се мъчили са измислят име за новата компания. Outcorporated Inc. или Unlimited Ltd. било твърде безлично, “Алън и Гейтс” навявало асоциации за адвокатска кантора. Трябвало нещо друго. И ето - “другото” било намерено – названието се получило от основното и, на първо време, единствено направление на работа на съдружниците – създаване на програмно осигуряване (SOFTware) за микрокомпютри (MICROcomputer). По-късно изписването на името се изменя – Microsoft, а така също и сферата на интереси на самата компания за изминалия четвърт век също доста се разширява.

    В съвместния бизнес Пол Алън се занимава с техническите идеи и перспективни разработки, за Гейтс по-успешни се оказали преговорите, договорите и прочее делови задължения. И все пак основните въпроси приятелите решавали заедно – макар че, както признавал по-късно Гейтс, някои спорове продължавали по 6-8 часа. Вероятно, влечението на Алън към науката в ущърб на бизнеса става причина за това, че създадените от двамата след време самостоятелни компании така и не могли да достигнат този успех, който завоювала Microsoft. И това при факта, че компаниите на Пол Алън представяли и представят програми, реализиращи оригинални и по-същество революционни идеи. Впрочем, това става по-късно, а за съвместната работа на Алън и Гейтс звездния час настъпва през 1980 година. Именно тогава IBM се обръща към не толкова голямата и все още не особено известна компания Microsoft с предложение да адаптира няколко езика за програмиране за използването им на персоналния компютър IBM PC, който трябвало да се появи на пазара през 1981 година. В хода на преговорите става ясно, че представителите на IBM търсят също и изпълнител, който би се наел да разработи операционна система за новия компютър. Изпускането на такава възможност не е в стила на Microsoft, и партньорите се съгласяват. Не бива да мислим, че приятелите били излишно самонадеяни, захващайки се с разработката на “операционна система”, както се казва, от нулата. Те имали своята малка хитрост – Алън и Гейтс знаели откъде може да закупят вече практически готова операционна система. Тим Патерсън (Tim Paterson), работещ в Seattle Compute Products, по същото време вече разработвал Q-DOS (Quick Disk Operating System – бърза дискова операционна система) за 16-разрядните процесори Intel. Основно заслугите за успеха на преговорите по закупуването били на Гейтс, като основен преговарящ. Наистина, закупената на доста ниска цена система се налагало да бъде преработена, все пак й предстояло да работи на 8-разрядни процесори. Трябва да отдадем дължимото на ентусиазма на бъдещите милиардери: стремейки се да се вложат в сроковете, те работили едва ли не до ранните сутрешни часове и, по твърденията на самия Алън, имало дни, когато те заедно с Бил, без прекъсване, седели зад компютрите 36 часа подред. И партньорите успели. Но номерът се състоял не в това, че за PC-DOS (първата версия на MS-DOS), създаването на която възлизало на няколко десетки хиляди долара, IBM веднага заплатила само 6 хиляди. Главната удача била в това, че по условията на подписаният договор IBM поела задължението да продава компютри единствено с PC-DOS, отчислявайки при тора на Microsoft процент от всяка продадена машина. Алън не грешал, оценявайки бъдещите перспективи пред развитието на микропроцесорната техника, а Гейтс се оказал блестящ бизнесмен, сключвайки договор, който сега се дава на мениджърите в качеството на христоматиен пример за грешка от страна на IBM.

    Но през 1982 година напрежението и крайно наситената работа изведнъж коренно променили живота на Алън. Намирайки се в Париж, по време на турне из Европа с цел реклама на някои продукти на Microsoft, Алън се почувствал зле. Причина била непонятна бучка на шията. Пол и по-рано бил забелязвал нещо подобно. Но този път работата приела много сериозен обрат… Наложило се да се върне в Сиатъл, където лекарите поставили ужасната диагноза – болест на Ходжкин, една от формите на рака. 22 месеца радиотерапия дали своя резултат. Болестта отстъпила, но се изменил и самият Алън. Както той си спомня по-късно: “На 30 години, заставайки лице в лице със смъртта, разбираш, че е добре да се заемеш и с дела, за които по-рано никога не е имало време”. Алън разполагал с 2 години – ако за това време болестта не даде рецидив, лечението може да се счита за успешно, ако не… На първо време Пол още продължавал да изпълнява своите задължения в Microsoft, но през 1983 година той се разделя с компанията, запазвайки за себе си значителен пакет акции и място в съвета на директорите.

    Целият тревожно-мъчителен двугодишен период на очакване на резултата от лечението, Алън използвал за общуване със семейството си, четене, пътешествия, занимания с подводно плуване и други житейски радости, които изведнъж придобили за него особена значимост.

    За щастие, болестта била победена. “След всичко преживяно аз просто чувствах себе си на друго място”, – ще признае Пол Алън. “Успявай да живееш” – станало негов девиз. И Алън решил да не се връща в Microsoft. Неговото състояние, възлизащо на няколко милиарда долара, му позволило да изпълни своето намерение.

    Болестта и последвалият след нея период на оздравяване разбудили у Пол Алън дремещото до този момент привличане към изкуството. Той се обзавел с отлична колекция римски статуи и събрал колекция от многобройни творби на френски импресионисти. Алън станал собственик на два спортни отбора –Portland Trail Blazers, играещ в шампионата на Националната баскетболна лига (NBA), и Seattle Seahawks от Националната футболна лига (NFL). Той похарчил 2 милионна долара за строителството в Сиатъл на спортен комплекс, известен като “Розовия Квартал” (Rose Quarter), и се обзавел със собствен самолет. На него Алън возел приятелите си на мачовете на своите отбори в други градове. “Доброто момче” Пол Алън можел да си позволи това. Така, както понякога си позволявал и други чудатости. Например, през август 2001 година световните новинарски агенции съобщили за екстравагантния воаяж на Алън в Санкт-Петербург. Свитата му била от около двеста западни VIP-персони, среди които били кинозвезди и главни действащи лица от средите на световния бизнес и изкуство, в това число сър Пол Маккартни и Том Ханкс. Както съобщавали светските хроникьори, поканите били разположени в кутийки от полирано дърво, във всяка от които на коприна в пурпурно-златни имперски цветове лежало яйце, изработено от скъпоценни камъни – копие на изделията на Фаберже. На гостите било предложено да се явят на близкото летище – в лондонския “Хитроу” или на ню-йоркското “Кенеди” – по избор, откъдето частен реактивен самолет ги превозил до Хелзинки, а оттук цялата компания с частния самолет Boing на Пол Алън отлетяла за Петербург. Крайна точка на мероприятието била разкошния круизен лайнер “Щурман на Седемте Морета”, където настаняването на всеки от гостите стрували хиляди долари на нощ. Както успели да изяснят репортерите, културната програма на това увеселително мероприятие включвала возене на вертолети до естонската столица и обратно, частна екскурзия в Ермитажа и прочее не по-малко интересни развлечения. При което това не била първата подобна “разходка”, организирана от Алън. Той вече бил канил своите гости на екскурзия в Аляска, която възлязла на 6,3 милиона фунта, а също организирал не по-малко увлекателно пътуване до Венеция.

    Позволявайки си понякога екстравагантни постъпки, Алън не е чужд и на благотворителността, и, отчасти, причината се крие в преживяната болест. Човек, бил на прага на смъртта, се отнася по различен начин към парите, осъзнавайки, че в живота има и други ценности. Алън дава немалко средства на болници и научни фондации, занимаващи се с борбата със СПИН и рак. Той финансира Шекспировия фестивал в Орегон, а през 1988 година дава милион на Вашингтонския университет за създаване на библиотека на името на Алън, наречена така в памет на баща му, който някога ръководел университетска библиотека. От средата на 90-те години, след като американския Конгрес се отказва да финансира програмите за търсене на извънземни цивилизации SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence), Алън оказва материална помощ на астрономите, занимаващи се с нелекото издирване на братя по разум. Самият той добър китарист (даже записал албум със своята рок-група Grown Men), Пол Алън е страстен поклонник на Джими Хендрикс и Pink Floyd. По тази причина в своя роден Сиатъл Алън открива грандиозен музей на рок-музиката, прераснал по-късно в самостоятелен проект – Experience Music Project. А през 2001 година в Мрежата се появява съобщение, в което, цитирайки вестник Seattle Times, се съобщава за това, че някой е закупил помещението, в което през 1975 година Алън и Гейтс започват да строят империята Microsoft. И макар купувачът да е пожелал анонимност, има основания да се предполага, че това е именно Пол Алън – помещението било купено от компания, регистриран по адреса на адвоката на Пол Алън. Така че, напълно е възможно, в близките години Алън да подари на света поредния музей, жертвайки в полза на обществото и собственото си удоволствие още една частичка от грамадното си състояние.

    Впрочем, колкото и да е голямо едно състояние, то непременно ще свърши, ако парите на бъдат заставени да работят и да се умножават. И Пол Алън добре разбира това. Наистина, създаваните компании, специализирани в иновации и перспективни технологии, не винаги носят висок доход. Още през 1985 година Алън основал компанията Asymetrix, основно направление на която трябвало да стане създаването на средства за разработка на приложения. При това тези средства за разработка трябвало да бъдат дотолкова прости, че с тях да се справят даже хора, които са не толкова наясно с програмирането. Уви, програмата ToolBook, продукт от творчеството на специалистите от Asymetrix, така и не завоювала особена популярност сред потребителите.

    Към неудачите можем да отнесем и финансираната от Алън компания Skypix, занимаваща се с изучаването на методите за компресиране и предаване на информация. Крайна цел на изследванията трябвало да бъде разработката на интерактивно спътниково телерадиопредаване, ерата на което, според Алън, вече била настъпила. Казват, че, запознавайки се с предложената технология за компресиране на данни, Алън бил просто във възторг, наричайки я “поразителна”. Това било достатъчно веднага да инвестира в компанията милиони. В началото на 90-те става ясно, че съществуващото ниво на техниката не позволява да се реализират революционните идеи на разработчиците, а през 1992 година Skypix фалира, оставяйки милиони дългове.

    Накрая претърпява фиаско и един от най-амбициозните проекти на Пол Алън – компанията Interval Research Corp. Тя трябвало да стане въплъщение на мечтата за идеална лаборатория, учените в която, свободни от грижата за комерсиални изследвания, ще се занимават единствено с чиста наука. Верен на принципа си да предугажда бъдещето, Алън мечтаел да открие технологии, които едва ли ще бъдат използваеми в близките 5-10 години, но ще станат водещи след 15-20. Това, което през март 1992 година започнало като приказка, завършва след 8 години – на 21 април 2000 година Пол Алън официално обявява за прекратяването на “великия” експеримент. И макар да изглежда, че четвърт милиард долара, вложени в чистата наука са загубени, може би Алън се оказва по-далновиден хитрец, отколкото може да се помисли. Много аналитици са на мнение, че цялото това научно наследство, а това са десетки защитени с патенти идеи и изобретения, останали след края на “приказния” проект, ще бъдат използвани от специалистите на Vulcan Ventures – днешната главна компания на Алън.

    И тези предположения не са безпочвени – всички сътрудници на Interval Research Corp. при уволнение подписвали договор за неразгласяване на сведения около своята предишна работа, който бил подкрепен от солидна парична гаранция. Така че е напълно вероятно Алън, подобно на факир, да успее в близко време да удиви света със скритите до момента изобретения и технологии.

    Не бива да мислим, че изминалите години са белязани само с неоправдани разходи, неудачи и финансови загуби от страна на Пол Алън. Започвайки от 80-те години, той инвестирал своето състояние в огромно количество мултимедийни, телекомуникационни и развлекателни компании. Неговата инвестиционна група Vulcan Ventures е собственик на една от най-големите системи за кабелна връзка в САЩ. Алън е акционер в повече от 140 успешни компании, сред които са DreamWorks SKG, ZDTV, Priceline.com, NorthPoint Communications. Освен това, Пол е главен инвеститор в Ticketmaster Group, която продава билети за развлекателни и спортни мероприятия. И всичко това, без да броим акциите от Microsoft, които Алън тихичко разпродава. Би могло да кажем, че не толкова отдавна, в края на 2000 година, Пол Алън окончателно се разделя със своя най-удачен проект, започнат преди повече от 25 години съвместно с Бил Гейтс. Той излиза от състава на съвета на директорите на Microsoft, запазвайки за себе си длъжността главен консултант по стратегията. Все пак Бил Гейтс едва ли би търпял около себе си в качеството на съветник друг, освен Алън, дружбата с който продължава вече четвърто десетилетие. Самият Алън обяснява своето решение с това, че му е необходимо повече време за собствените бизнес-проекти и работа в благотворителните организации.

    Ето такъв е “доброто момче” Пол Алън, милиардер, който на въпрос за това, какъв иска да го запомнят хората, отговаря така: “Аз ще бъда напълно доволен, ако ме запомнят като човек, който с удоволствие е работил в екипа единомишленици над създаването на нови технологии, като човек, който се е стремил да създава полезни за обществото неща”.