Захранване

Захранващият блок обикновено е монтиран и се доставя в корпуса на системния блок. Мощността на захранването трябва изцяло и даже с някакъв запас да обезпечава енергопотреблението на всички включени към него устройства. Обикновено необходимата захранваща мощност е до 200-330 вата за mini-tower и big-tower. Някои блокове работят в режим на ниско потребление (70-75 вата), достатъчно за нуждите на програмата Energy Star. В съвременните блокове се използват малкошумни вентилатори.

На корпуса на захранващия блок обикновено са разположени един или два охлаждащи вентилатора, мрежов ключ, превключвател за напрежението на мрежата (на 220 и 110 В), гнездо за включване на монитора, кабели за захранване с накрайници за системната платка и периферните устройства. На някои захранващи блокове има и предпазен патрон за предпазване от токов удар. За включване към системната платка обикновено се използват два шестконтактни куплунга. За захранване на дисковете са предназначени четириконтактни куплунзи. Тези куплунзи се различават по размер: large style и small style. Когато куплунзите не съответстват, може да се използва специален Y-разклонител.

Захранващите блокове се делят на блокове за AT-корпус и блокове за ATX-корпус. AT-блоковете подсигуряват +5В, -5В, +12 и -12В постоянен ток, имат механически ключ и се включват към дънната платка с помощта на два еднакви шестконтактни куплунга (дори е възможно при невнимателното им включване да се разменят местата им с плачевни за дънната платка последствия).

ATX-блоковете, макар че са предназначени за по-големи номинали, произвеждат същ напрежение 3,3В и се включват към дънната платка чрез 20-контактен куплунг, изключващ възможността за неправилен монтаж. Освен това, ATX-блоковете, като правило, нямат механически ключ. Когато са включени към електрическата мрежа, те се намират в състояние на понижено потребление (standby), от което могат да бъдат върнати към нормална работа при натискане на електронния ключ върху корпуса, или с програмна команда в отговор на някакво външно събитие. Например, това може да бъде команда по мрежата (тази функция се нарича wake on LAN) или телефонно позвъняване, приети и обработено от модема. Преминаването към състояние standby също може да бъде изпълнено програмно.