Мрежово оборудване

---

    Мрежовото оборудване включва кабели, конектори и терминатори, мрежови адаптери, повторители, мостове, маршрутизатори, шлюзове, а така също и модеми, позволяващи да се използват различните протоколи и топологии в една нееднородна система.

    Различават се няколко типа, за всеки от които има отделна спецификация. В качеството на физическа среда за обмен на информация обикновено се използва: дебел (thick) коаксиален кабел, тънък (thin) коаксиален кабел (диаметър около 0,5 см) и неекранирана усукана двойка (Unshielded Twisted-Pair, UTP). В съответствие със спецификацията IEEE подобни мрежи Ethernet носят име 10Base-5, 10Base-2 и 10Base-T. Дължината на един сегмента от кабела при 10Base-5 без допълнително усилване на сигнала може да достигне 500, при 10Base-2 — 150—180 и при 10Base-T — 100 м. На двата края на сегмента от мрежата се монтират така наречените терминатори. Единият от терминаторите задължително се заземява.

    Усуканата двойка — това се два изолирани проводника. Обикновено за Ethernet 10Base-T се използва кабел (AWG 24), имащ две усукани двойки — една за приемане и една за предаване. При инсталиране на мрежата в помещение (чрез усукана двойка) се използват специални розетки, към които се съединява кабела от хъба. Компютърът се съединява към тях с помощта на допълнителен кабел.

    Повторителят е устройство, действащо на физическо ниво, предназначено за компенсация на затихването в средата за предаване на данните чрез усилване на сигналите при големи разстояния.

    Мостовете представляват устройства за съединяване на сегментите на мрежата. Мостовете осъществяват предаването на пакетите от един сегмент в друг по физическия адрес на станцията-получател, който се определя от каналното ниво, анализира целостността на пакетите и филтрира загубените. Сегментите на мрежата, които се съединяват с моста, могат да използват както еднакви, така и различни канални протоколи. В последния случай мостът превежда пакетите от единия формат в друг.

    Мостовете автоматически се адаптират към измененията на конфигурацията на мрежата и могат да свързват мрежи с различни протоколи на мрежово ниво.

    Маршрутизаторите са устройства за съединяване на сегментите на мрежата, действащи на мрежово ниво в модела OSI/ISO и използващи маршрутна информация на мрежово ниво. Маршрутизаторите разменят помежду си информация за топологията, състоянието на мрежата, работоспособността на каналите и достъпността на възлите с цел избора на оптимален път за предаване на пакета. Този процес се нарича маршрутизация.

    Различаваме еднопротоколни и многопротоколни маршрутизатори, които могат да поддържат едновременно няколко протокола, например IPX/SPX, TCP/IP и други. Тъй като има протоколи, които не съдържат информации на мрежово ниво, то маршрутизатора се налага да изпълнява и функциите на мост. Затова съвременните многопротоколни маршрутизатори се наричат «мост-маршрутизатори».

    Шлюзовете са устройства, опериращи на горните нива на модела OSI. Те представляват метод за съединяване на мрежовите сегменти и компютърните мрежи към централния компютър. Необходимостта от шлюз се появява, когато се обединяват две системи със съвършено различна архитектура.