Локални мрежи

Локална компютърна мрежа (LAN – LOCAL AREA NETWORK) образуват два или повече компютъра, които са свързани помежду си с помощта на някакво физическо средство (коаксиален кабел, кабел с усукани двойки проводници и др.). Свързаните по този начин компютри могат да обменят своите данни и да използват общи периферни устройства, като скоростта при на преноса на данни е обикновено висока, поне 1 MB/сек. Свързаните компютри са разположени върху ограничена площ, например в рамките на един етаж. Всяка компютърна мрежа включва няколко основни компонента:

Самите компютри
Съобщителна среда
Мрежови карти
Евентуално разпределящо устройство в зависимост от типа на мрежата
Мрежов софтуер

Съобщителната среда осигурява прехвърлянето на данните между различните устройства .Обикновено се изгражда чрез: коаксиален кабел, оптичен кабел или чрез радиопредавател

Мрежовата карта Network interface card (NIC) осигурява връзката на компютъра с локалната мрежа.

Мрежовият софтуер играе управляваща роля. Той задава режима на работа на компютъра в мрежата, определя различната роля на компютрите в мрежата. Така два напълно еднакви компютъра могат да работят по различен начин в мрежата

В зависимост от предназначението и функциите, които изпълняват, компютрите в мрежата се делят на:

Сървър (server) – компютър, който предлага на другите включени в мрежата компютри някои свои услуги и периферни устройства, като по този начин се осигурява функционирането на мрежата като такава.
Клиент (client) – използва услугите. Това е както компютър, така и отделна програма.

Чести използван термин е „работна станция” (Workstation) – потребителски компютър, свързан към мрежата. Разликата между работната станция и несвързания в мрежата персонален компютър е в това, че работната станция използува различни услуги, предлагани и от локалната мрежа, в които е включена.

Сървърите се класифицират обикновено в зависимост от услугата, която предоставят. Те биват:

Файлов сървър – предоставя достъп до файлове с данни
Принт-сървър – предоставя достъп до печатащи устройства
Комуникационен сървър – предоставя достъп до средства за връзка
Други

Една от основните характеристики на всяка компютърна мрежа е нейната топология. Топологията определя начина за разположение и връзка между устройствата в мрежата Основните типове топология на мрежите са линейна, звездообразна и кръгова.

При линейната топология мрежовите устройства се свързват последователно към кабел.

Този кабел се нарича шина (BUS). Сигналът от кое да е устройство достига до всички останали. Ако кабелът се повреди някъде по средата на опорната магистрала, мрежата престава да работи и в двете й части.

При звездообразната топология всеки възел от мрежата е свързан към устройство, наречено концентратор или повторител (repiter) или хъб (hub), което разпределя сигналите между отделните компютри

Ако връзката между едно от устройствата и R/HUB-a бъде нарушена, това няма да попречи на цялостната работа на мрежата. При дефект обаче в концентратора (хъба) цялата мрежа спира да работи. Съвременните 100 Mbit/1 Gbit мрежи се изграждат по тази топология.

При кръговата технология отделните устройства са свързани в мрежа, в която връзките, условно казано, имат формата на кръг.

Всеки един възел от мрежата има по две връзки-по една към всеки съседен възел. Когато мрежата е малка (примерно, 4-5 възела), закъснението, което се получава докато данните пропътуват по кръга до намирането на получателя им е относително малко. Ако мрежата е съставена от около десетина възела, времето нараства значително. Този тип топология неефикасна за по-големи мрежи.