Чат

Думата chat (англ.) означава в буквален превод лек, непринуден разговор, беседа. Това е и смисълът, с който се използва в Интернет. Основната цел е реализирането на разговори в реално време между хора, свързани с Интернет. Чатовете могат да бъдат оформени по няколко начина.

1. Единият възможен вариант е контактът да се осъществява в т.н. стаи за разговори (chat rooms). Това са въображаеми, виртуални стаи, наподобяващи по своята функционалност реалните. Когато потребителя влезе в такава стая, той може да комуникира с останалите хора вътре - да се включи в техен спор, да започне дискусия или да покани някой на частен разговор. Избора на стая става след като потребителят се свърже със сървъра, който организира чата. Предлага му се списък от стаи, чиито имена подсказват или темата на разговор, или професията, хобито, интересите на присъстващите вътре, или националността, района в който живеят. Обикновено в стаите има участници със специални права, които контролират посетителите - могат да изключват например тези, които нарушават добрия тон на разговора. Разпознават се по символа “@” пред името или прякора, който използват.

Първият пример за чат се базира на протокола IRC (Internet Relay Chat – разговор по Интернет), измислен от Ярко Оикаринен (Jarkko Oikarinen) през 1988г. При него участниците пишат редове текст, който се появява на екрана на всички, които са се включили във виртуалната стая, наречена канал. Те виждат кой е изпратил съобщението, могат да го прочетат и да отговорят, отново в общото множество на съобщенията. Ако двама участника пожелаят, могат да установят частна сесия за разговор, при която съобщенията се предават вече само между тях.

2. Друг вид чат е случаят, когато няма общи стаи за разговор, а участниците си имат списък с т.н. приятели (friends). Когато някой от тези приятели стартира програмата си за чат, това се сигнализира на другите свързани в момента участници и комуникацията между тях вече може да се осъществи. Такъв вид чат е полезен за връзка между познати или колеги, тоест когато двамата участника в разговорът се познават. Разбира се и тук се дава възможност за осъществяване на нови контакти.

С течение на времето програмите за чат се развиват и днес освен текстови съобщения могат да се изпращат гласови съобщения, файлове, адреси в Интернет... Някой програми позволяват изпращането на съобщения дори когато човекът от другата страна не е свързан в момента – тогава съобщението се запазва на сървъра и се получава тогава, когато адресантът стартира програмата си за чат.

Някои от най-разпространените програми за чат са: ICQ (I Seek You – търся те)

Предоставя богати възможности - всичко от допълннителните характеристики, изброени по-горе, както и много други. Поддържа се история на разговорите – на всяко изпратено и получено съобщение от момента, в който програмата е инсталирана на съответната машина. Позволява изпращането на съобщение до мобилен телефон, организирането на бележник, напомнящ за важни дати или събития, които предварително сме записали в него. Всеки потребител си има номер, по който се отличава от останалите потребители. В специални форми всеки попълва лична информация, която ще го представя пред останалите. Съществуват средства за търсене на потребител по номер, име, електронна поща, или по данни, които той е дал за себе си в информацията.

Yahoo Messenger

Притежава по-изчистен интерфейс от ICQ, но донякъде е и по-беден. Предимствата му са в това, че обединява чат, гласови конференции, електронна поща. Тази услуга се комбинира с адрес за електронна поща, която може да се проверява през чат програмата.

AOL Instant Messenger

Подобен на горепосочените. Поддържа се списък от приятели, на които може да се изпращат съобщения, да се провежда разговор и т. н.