Джордж Бул (George Boole)

Джордж Бул (2 ноември 1815, Линкълн, Великобритания - 8 декември 1864, Балинтемпъл, Ирландия), английски математик и логик, един от основоположниците на математическата логика. Разработва логическата алгебра (булева алгебра) ("Изследване на законите на мисленето", 1854), която е в основата на функционирането на цифровите компютри.

Джордж Бул се ражда в бедно семейство. Първите уроци по математика получава от баща си и, макар и посещаващ местното училище, би могло да се счита, че е самоук. На 12 години той вече знаел латински, след това овладял гръцки, френски, немски и италиански език. На 16 години вече преподавал в селското училище, а на 20 открил собствено училище в Линкълн. В редките свободни часове се зачитал в математическите издания на Механическия институт, интересувал се от работите на математиците от миналото - Нютон, Лаплас, Лагранж, от проблемите на съвременната алгебра.

Започвайки от 1839 година, Бул започнал да изпраща свои работи в новото Кеймбриджско математическо издание. Неговата първа работа "Изследвания по теорията на аналитическите преобразувания" засягала диференциалните уравнения, алгебрическите проблеми на линейните трансформации и концепцията на инвариантността. В свое изследване от 1844 година, той се докосва до проблемите на взаимодействието между алгебрата и изчисленията. В същата година младия учен бил награден с медал за принос в математическия анализ.

Скоро след като Бул се убеждава, че неговата алгебра е напълно приложима към логиката, през 1847 година той публикува памфлета "Математически анализ на логиката", в който засяга идеята, че логиката е по-близка до математиката, отколкото до философията. Неговата работа била изключително високо оценена от английския математик Август Де Морган. Благодарение на тази работа Бул през 1849 година получил поста професор по математика в Куинз-колидж в графство Корк, независимо от това, че даже нямал университетско образование.

През 1854 година публикувал работата си "Изследване на законите на мисленето, базиращи се на математическата логика и теорията на вероятностите". Трудовете му от 1847 и 1854 години дали началото на логическата алгебра, или булева алгебра. Бул първи доказал, че съществува аналогия между алгебрическите и логическите действия, тъй като и едните, и другите предполагат само два варианта на отговор - истина или лъжа, нула или единица. Той измислил система за обозначения и правила, чрез които може да се закодират произволни твърдения, а след това да се манипулира с тях както с обикновени числа. Булевата алгебра разполагала с три основни операции - И, ИЛИ, НЕ, които позволявали да се извършва събиране, изваждане, умножение, деление и сравнение на символи и числа. По този начин Бул успял подробно да опише двоичната бройна система. В своя труд "Закони на мисленето" (1854) Бул окончателно формулира основите на математическата логика. Той също така се опитал да формулира общ метод на вероятностите, с помощта на който от зададена система от вероятни събития би могло да се определи вероятността на последващите събития, логически свързани с тях.

Идеите на Бул намират приложение в такива области, за които той не би могъл и да мечтае - в използващите двоичен код цифрови компютри и в телефонните връзки.