Джон Атанасов (John Atanasoff)

Джон Винсент Атанасов е роден в Хамилтон на 4 октомври 1903 г., щат Ню-Йорк. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, България. Той е сирак от Априлското въстание на българите срещу Османската империя през 1876 г. През 1889 г. 13-годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Жени се за Айва Лусена (Iva Lucena), учителка по математика – това е майката на откривателя.

Джон е първото от 10-те деца в семейството. Скоро след неговото раждане, Иван Атанасов старши започва работа като електроинженер в Остин, впоследствие и в Брюстър, щата Флорида, където Джон Атанасов младши завършва училище. Домът на семейството му в Брюстър е първата електрифицирана къща, в която някога са живели. Едва 9 годишен, Джон поправя дефектни жици в лампите на верандата.

Джон Винсент Атанасов бил добър ученик. Интересувал се от бейзбол, до деня в който неговия баща му показва логаритмичната линия, която купува за инженерната си работа. Линийката го завладява напълно. Джон внимателно се запознава с инструкциите и е удивен от факта, как с нейна помощ успява да получи верни отговори. Скоро баща му разбира, че няма непосредствена нужда от логаритмичната линия и тя е забравена от всички, с изключение на малкият Джон Атанасов. Той се впечатлява от математическите принципи, които стоят зад работата на линийката – логаритмите и тригонометричните функции. Няколко месеца по-късно даровитото 9-годишно момче е напреднало изключително много в заниманията си. През това време научава от майка си за бройните системи с основи различни от 10, което го насърчава да изучава и двоичната. Това са първите стъпки на бъдещия откривател по сложната пътека на математиката.

Джон Атанасов завършва средният курс за две години с отличие по математика и природознание. Мечтата на младежа е да стане физик. С тази мисъл през 1921 г. Джон постъпва в университета в Гейнсвил в щата Флорида, но със специалност електроинженерство, защото желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на университета. Междувременно той проявява интереси към електроника и сложните системи на висшата математика.

Джон Атанасов получава бакалавърската си степен в университета на Гейнсвил (1925), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926), а докторска (физико-математически науки) – в Университета на Уискънсин (1930). Впоследствие Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова в гр. Еймс, където работи до 1945 г.. Високите познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника. Неговата дисертация "Диелектричната константа на хелия" е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор "Монро" (който бил от най-добрите за времето си) накарали младият учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз модел на изчислително устройство.

В края на 30-те години Джон Атанасов продължава да търси начин как да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя студент Клифърд Бери (Clifford Berry) създава прототипа на първата електронноизчислителна машина, напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративната памет, логическите схеми като елементи на програма и електронните елементи като носители на данни. Ако усилията им не са прекъснати от войната, компютърът АВС е щял да бъде в пълно действие в 1943 г. През септември 1942 г. Джон Атанасов е мобилизиран и започва работа в Морскоартилерийската лаборатория (МАЛ) – изследователска лаборатория към Управлението на военните арсенали и като физик теоретик е натоварен с акустичните изпитания на мини, подводни бомби и други проекти. В периода 1942–1966 – основните научни интереси на Атанасов са в областта на динамиката на кораба. Наред с това той е патентовал над 30 устройства: първият миночистачен уред за взривяване на хидродинамични морски мини; апаратура за откриване и записване на големи сеизмични и звукови вълни; устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба; пощенски сортировъчни системи; автоматични системи за обработване на колети; системи за бързо намиране на класифицирани документи; електрически кварцов часовник. Освен това има и редица разработки с военно предназначение, вкл. направлявани ракети, и др. След 1945 г. Джон Атанасов посвещава остатъка от професионалната си дейност на множество правителствени и индустриални проекти като същевременно ръководи две компании, основани от него. След дълго боледуване, Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в Мериленд.

Награди и отличия

U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
Citation, Seismological Society of America (1947)
Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
Cosmos Club membership (1947)
Order of Cyril and Methodius (1970)
Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
Doctor of Science, University of Florida (1974)
Governor's Science Medal (1985)
Order of Bulgaria, First Class Award (1985)
Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
Coors American Ingenuity Award (1986)