Триизмерни очила (3-D glasses)

       Преди няколко години, да виждаш триизмерно означаваше задължително да се пулиш пред чифт червено-сини очила или да се опитваш да не вържеш погледа си на възел пред страница от постоянно движещи се точки. Това беше забавно преди време, но 3D технологията напредна. Учените вече знаят повече от всякога как работи човешкото зрение и компютрите са по-мощни от всякога – повечето хора имат специфични компоненти за тях, които служат за представяне на по-реалистична графика. Тези две неща, взети заедно, обясняват факта, че триизмерната графика наистина зае пазара на компютърните забавления.

       Повечето потребители са играли триизмерни игри. Преди време, през 90-те години на миналия век, компютърните ентусиасти бяха зашеметени от играта Castle Wolfenstein 3D, чието игрово действие протичаше в нещо подобно на замък-лабиринт. Колкото и „елементарно” и може би „грозно” да изглежда начина, по който беше конструиран замъка в днешно време, той съществуваше в три измерения – играчът можеше да се движи напред и назад, чрез натискане на съответния клавиш гледната точка можеше да се завърта на 360 градуса. По онова време това беше революционно и изглеждаше невероятно. В днешно време, играчите могат да се насладят на дори по-сложни в графично и не само отношение игри – графиката е изгладена, съществува триизмерна околна среда с реалистично осветяване и сложни симулации на физиката в реалния живот. И всичко това се случва на нашия екран, но точно това е и проблема. Играта може да бъде триизмерна и е възможно играчът е свободен да гледа и да вижда, където си поиска, но в края на краищата изображенията се възпроизвеждат на компютърен монитор, а както знаете ... това е плоска повърхност!

       Именно по тази причина се появяват 3-D очилата (3-D glasses). Те са направени, така че да убедят човешкия мозък, че монитора показва истински, триизмерни обекти. За да бъде обяснен самия процес, ние трябва да се запознаем именно с начина, по който мозъка обработва информацията, която виждат нашите очи. След като се запознаем с този начин, ние ще можем да разберем как 3-D очилата вършат тяхната работа.

       Човешките същества, както повечето други създания имат две очи, разположени близко едно до друго и от двете страни. Това позициониране означава, че всяко око има собствена гледна точка от същата област, но от различен ъгъл. Мозъкът получава информацията от двете очи и ги обединява в една картина, интерпретираща леките разлики между различните гледни точки в дълбочина. Това от своя страна образува триизмерна картина: картина с височина, широчина и дълбочина.

       Именно възприемането на дълбочината прави триизмерната(стереоскопична) визия толкова важна. Със стереоскопично зрение ние виждаме точно това, което представлява околната среда, която взаимодейства с нашите тела, обикновено с голяма прецизност. Ние, хората, умеем да забелязваме обектите, които се движат в нашата или обратната й посока и позиционирането на нашите очи означава, че ние можем да виждаме отчасти около масивните обекти без да се налага да движим нашите глави. Ето защо много учени смятат, че стереоскопичното зрение е средство за оцеляване. То е изключително важно при вършене на обичайни неща, като хвърляне, хващане или удряне на топка, каране и паркиране на кола, или дори вдяване на конец в игла. Това, естествено не означава, че тези дейности не могат да бъдат извършени без триизмерно зрение, но при липса на възприемането на дълбочина тези действия могат действително много по-трудни.

       Цялото действие на 3D очилата се върши с помощта на дисплеи с течни кристали или LCD. Също както цвета на течните кристали в един електронен часовник може да бъде сменен от прозрачен на черен, така и лещите на компютърните очила за триизмерно виждане могат да бъдат прозрачни или точно обратното. С други думи, очилата могат да контролират това, с кое око може да бъде видяно изображението на екрана и при правилно хронологично поставяне на действията се получава перфектната триизмерна графика. Ето и целия механизъм:

• 1. Изображенията се обработват от компютъра и се показват. Генерират се две изображения, които представляват гледните точки на двете очи. И двете гледни точки се представят на монитора с много висока скорост.
• 2. Докато гледната точка на лявото око се възпроизвежда, дясното е блокирано от LCD очилата. Подобно, когато гледната точка на дясното око се възпроизвежда лявото око е блокирано.

       Това става толкова бързо, че мозъкът остава изцяло незапознат с наличието на две изображения, които се появяват едно до друго, съставяйки стереоскопична гледна точка.

       Колкото и странно да звучи, историята на триизмерните очила датира от четири поколения насам. Първото от тези поколения модифицира игрите, като ги прави съвместими със стереоскопичната графика. Създателите на игрални заглавия правели всичко възможно да поддържат всеки вид LCD очила, но това било много трудна задача и нямало никаква гаранция, че очилата, които сте си били купили са щели да работят с любимата ви игра. Логично, това не правело триизмерните очила много привлекателна инвестиция и логично се появило и второ решение.

       Това второ решение е било да се установи контрол върху играта или по-точно върху компютърния екран и да бъде изменено това, което се показва там. Но това решение зависело в голяма степен от скоростта, с която компютъра изготвя триизмерното изображение, което в крайна сметка се появява на монитора, понякога с известно забавяне. Но самият факт, че тази технология работела със стотици игри, означавало, че има голям напредък в тази ниша.

       Третото поколение работело по подобен начин, т.е. чрез модифициране на графичния драйвер, но и също така чрез промяна на резолюцията на изображенията, което означавало, че били отстранени графичните проблеми. За съжаление, тази технология не била съвместима с много игри, въпреки че отново допринася за това, което са триизмерните очила в днешно време.

       При четвъртото поколение модели, съвместимостта е много висока, сложните операции се изпълняват от графичната карта и бързината, с която LCD очилата преминават през двете изображения прави триизмерната графика, която потребителя вижда кристално чиста и ясна.

       Въпреки, че основната технология е същата, съществуват различни видове очила на пазара. Могат да бъдат намерени леки, безжични и обикновени(следователно по-евтини) очила. Гледната точка през очилата зависи повече от графичната карта на компютъра, от колкото направата на очилата, но все пак някои производители предлагат и допълнителен софтуер на разумни цени.